Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.01.2014 21:29 - Една любовна нощ - Разказ
Автор: yanadoseva Категория: Изкуство   
Прочетен: 950 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Паля свещите внимателно. Първо тези най-отвътре, после външните. На последната си парвам показалеца. Облизвам го и го залепям за меката част на ухото ми. Този номер го знам от мама.  Проверявам за последно лазанята и изключвам фурната. Готова съм.

Венко никога не звъни на вратата. Предпочита сам да си отключва. Сега обаче ръцете му са заети от букет и може би от някоя бутилка с хубаво  вино. Поглеждам се набързо в огледалото и отварям със замах.

Ръцете му действително са заети. Само че със Сашо и Гришата. Двамата го вкарват в коридора и после го домъкват  до дивана в хола. Стоварват го и си оправят якетата. Гришата вижда свещите на масата.

– Провокатори. – казва той.  –Домъкнаха цял кашон с водка.

–Аха. Тия от площада го изпратили. Щото на тях им е лесно, а ние държим университета. Няма да се откажем от окупацията, докато не свалим правителството.

–Не бе. Провокация си беше. Мамичката им мръсна. Пък той, Венко, разправяше, че  няма да остане тая нощ. Щото то такова …нещо си щяла да се сърдиш, ако не си дойде.

И двамата не гледат мен. Зяпат ту към масата, ту към Венко. Той изхърква, задавя се и се сепва. Вижда ме и се ухилва.

–Честита годишнина, мацка! Още малко и ще му видим сметчицата на правителството.

Сашо и Гришата си тръгват. Забравям да заключа вратата след тях.

–Сиви хорица – мърмори Венко –сметкаджии, счетоводители. На никой не му стиска.

Унася се и заспива. Изваждам си лекциите и започвам да чета. Седя във фотьойла точно срещу него и си мисля, че трябва да се наметна с нещо. Студено ми е.

 В два след полунощ най-накрая ставам. Венко  също се опитва да се надигне. Повръща на дивана. В стаята вече не мирише на лазаня. Тапицерията на дивана  не подкрепя окупацията на университета.

На сутринта, от моята любовна нощ ме отвежда метрото. Стигам в офиса точно навреме. Счетоводителите не закъсняват. Дори когато още не са се дипломирали. След работа не се прибирам вкъщи. Отивам на площад  „Независимост”. Първоначално си мълча и се оставям на хората да ме подбутват. После започвам да крещя. Крещя, защото искам всички да разберат, че мен ме има. Има ме тук и сега. Има ме в държава дето я няма.





Гласувай:
2



Следващ постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: yanadoseva
Категория: Изкуство
Прочетен: 18496
Постинги: 6
Коментари: 1
Гласове: 9
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031